ВАНИНА ГЕЛЕВА

Ванина Гелева завършва сценография в НАТФИЗ през 2004 г.. Оттогава е работила в повече от 20 филмови продукции, сред които ние си избрахме да откроим „Подслон” на Драгомир Шолев, „Тилт” на Виктор Чучков, „Отчуждение” на Милко Лазаров и обилно обсъжданият през последната една година „Урок” на Кристина Гроздева и Петър Вълчанов. През 2015 г. Ванина печели наградата на Съюза на филмовите дейци в България за най-добра филмова сценография за филмите „Буферна зона“ и „Урок“. 

Какво представлява твоята професия?
Сценографът на филмова продукция стартира работа, когато сценарият е готов или полуготов. Започват първите творчески разговори заедно с режисьора и оператора на филма, касаещи цялостното изображение – естетика, стил, цветност, динамика. След това се фиксират местата, на които се развива действието. Сценографът изготвя досиета на всички предмети, присъстващи в кадър, като уточнява и най-малката подробност по игралния реквизит. Това е само подготовка преди снимачния период. Оттам насетне идва ред на много организация по готовия реквизит. 

Защо кино, а не театър? Какви са основните разлики?
Сценографът е художник на пространствата, на светлината. Занимавала съм се и с театър, но колкото повече се профилирам в киното, осъзнавам, че разликите между театралния сценограф и кино сценографа са много повече от приликите. Една от основните е, че в киното се работи с много различни пространства - от макро поглед в стая до птичи погледи над цели градове, природни картини. В театъра често пространството е стандартизирано – сцена-кутия.

Как започна работа в киното и кои бяха първите ти големи проекти?
Първият ми филм като сценограф се реализира, още докато бях в Художествената академия. Подготвяхме дипломната работа на Силвия Пешева – тогава студент по кино режисура. Проектът ѝ за пълнометражен игрален филм впоследствие спечели държавна субсидия и така нашите идеи се превърнаха в реалност. Вторият ми филм, малко след това, беше с големия режисьор Георги Дюлгеров, на когото винаги ще бъда благодарна за доверието. Беше и славно, и страшно!

Кой е най- предизвикателният филм, по който си работила досега?
Всички филми, в които съм работила досега, са ме предизвиквали с нещо. Темите са толкова различни, че имаш чувството, че всеки нов филм е ново начало за теб самия. Това се случва дори с режисьори, с които съм работила и се познаваме добре. Непознатото ме предизвиква.

Сценографът ли се нагажда към режисьорската визия или обратното? Кое е по-сложно?
Водещо е виждането на режисьора. Ако той има визия за филма и тя е описана с думи или звуци, или други референции, мое задължение е да я материализирам по най-добрия начин, за да може да отговори максимално силно и вярно на генералната идея на филма. Ако режисьорът няма идеи за визията, или те са неясни, тогава предложенията идват от мен. Съществуват и двата варианта.

Имаш ли необикновен случай от снимачната площадка, който често разказваш?
Подобни случаи са безкрайно чести. За киното необикновеното е обикновено.

Избрала съм неслучайно сценография. Харесва ми и архитектурата, понеже са много близки и не се изключват взаимно. Напоследък често практикувам интериорен дизайн. 

Защо киното е магия?
Добрите филми правят чудеса в сърцата и умовете на зрителите.