Бюлетин Patreon
Хора В КАДЪР Към рубрика

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЪНДЪГРАУНД

20.04.2017 г.


снимка: Иво Иванов

Основан в бурните години на прехода от художествения критик Руен Руенов (1958-2011), Sofia Underground започва като реакция на социалните кризи по това време чрез серия от пърформанси, разгънати в един дълъг хепънинг в подземията на НДК. Двадесет години по-късно фестивалът продължава да бъде този времеви-пространствен континуум със своя уникална енергия и атмосфера, който представя и дебатира съвременно изкуство в интеракция с независимата сцена. Една среща, в която млади и утвърдени, местни и интернационални артисти могат да експериментират, творят, обменят и колаборират спонтанно на мига. 
Тази година фестивалът ще фокусира темата си върху времето - като сила, като фактор, или като проблем, но най-вече като въпрос от лично, обществено и артистично естество и абстракция. За да научим повече си поговорихме с Иво Иванов - един от основните замесени в организацията на Sofia Underground. Познаваме Иво от незабравимите партита в първото самостоятелно арт пространство в София - Studio Dauhaus, на което е и съорганизатор, както и от редица други легендарни места от софийския ъндърграунд, като the fridge, Пластелин и Влайкова. През последните 10 години той обикаля клубните сцени на Европа, а днес го откриваме в София, за да си поговорим за динамиката на независимата сцена у нас и ролята на съвременното изкуство в обществените процеси.


Body Interfaces Electropixel #5, Nantes, Francе. Photo by Malte Steiner
 
Какво породи идеята за фестивал за съвременно изкуство в бурните години на прехода?
София Ъндърграунд е създаден през 1997 в много сложна политическа и обществена ситуация като реакция към липсата на адекватни форми в изкуството. Адекватни тъкмо спрямо тогавашните кризи. Сега кризите са други, но ние продължаваме да търсим и предлагаме адекватни начини, пътища, форми на изкуство, които да достигат до съвременния човек.
 
Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас през първите години? А кои са те днес?
 В "София Ъндърграунд" няма зрители, всички участват в ситуацията "ъндърграунд", така се случи у нас, а и не само у нас, че изкуството, което говори и вълнува е в маргинална позиция, счита се за радикално, едва ли не рисково. А от поне няколко стотин години насам знаем, че доброто изкуство плаши. И това винаги е било предизвикателство.

Най-ценният урок, които научихте за 20 години?
Интересното е, че точно това може да опише урока от тези 20 години. Мисля, че и тогава, през 1997, Руен Руенов, светла му памет, когато организира за пръв път фестивала намери толкова добра реакция сред едно поколение художници, които не бяха конформисти в никакъв случай. Те намериха формата в този разгърнат хепънинг - пърформанс маратон. Десет години по-късно, фестивалът беше подновен, а екипът - разширен. От самото си създаване фестивалът има 16 издания, в които винаги е бил "преживяване/приключение" както за организаторите, така и за участниците. Но за този период се оказва, че доброто изкуство остава в контра на естаблишмънта, но вече и на комерса, на мейнстрийма, на модната лайфстайл поза.


Mapping-Stone-Formations, interaction in landscape # 1, Fljotstunga, Iceland. Photo documentation: Cecilia Bona

Промени ли се публиката на фестивала с времето? Отворена ли е изобщо българската публика към този тип изкуство?
Тук се събраха много чуждици, обаче истината е, че ние сме консервативни във вкуса си, в отношението към изкуството, затова сме длъжни да пробваме новости, експерименти, да търсим класически качества в нови форми и явления на художествената сцена. В този смисъл, Sofia Underground e генератор на новости, на енергични сблъсъци на изразни средства, които пораждат автентични явления и особена атмосфера.

А как се промени самата сцена?
Преди 12 години в студио Даухаус в старата фабрика за обувки в квартал Павлово, хората идваха независимо от вида на събитието. Имаше търсене, любопитство към всякакъв вид изкуство, което обединяваше ноизъри, уейвъри, готици, пънкари, артисти и прочее маргинали. С времето тези групи се обособиха, разрастнаха и сегментираха и сега има места и сцена за (почти) всички, но ентусиазма и любопитството бяха заменени с апатия и неприязън.


Иво Иванов I снимка: Roxana Ruta
 
Кое ви води при избора на теми за фестивала?
Машини, (не)обикновенни доказателства, вътрешни конфликти, окупирай себе си. Това са все теми, свързани със съвремието, локалната и глобална ситуация. Теми които ни вълнуват и имат дълбок смисъл и дават поле за размисъл и артистична интерпретация.

Какво да очакваме в програмата тази година?
За начало планираме пост-теоретичен панел в Дома на киното и Културния център на Университета. Няколко дни на лекции, презентации и прожекции. Всички осъзнаваме нуждата от образователна част във всяко едно начинание. Важно да се гледа, мисли, обсъжда, а не само да се плюе пред екрана. Ще има и голяма изложба в галерия Аросита на 27-ми. Предлагаме и кратък уъркшоп “Body Interfaces” на Тина Мадсен от Берлин, която се занимава с критични пърформативни практики в публична среда. 
А на 28-ми и 29-ти традиционния пърофманс маратон, в който както винаги даваме поле за изява и на дебютанти, редом с утвъртдени и световно известни имена. Ще има доста дълготрайни пърформанси, което е рядкост по нашите земи, както и групови, интердисциплинарни и мултимедийни изпълнения.
И, разбира се, юбилейно парти. По наша специална покана и с любезното съдействие на Австрийското посолство на 26ти април, в клуб Хънт, ще имаме удоволствието да слушаме Electric Indigo. Някои от нас си спомнят нейния сет в зала Универсиада преди 20 години, така че и в този избор има символика, завръщане.
Ето и пълната програма на фестивала.
 

 
Защо "съвременно изкуство" все още звучи страшно в България?
Естествено е, хората да избягват или да се страхуват от това, което не разбират. Като цяло съвременното изкуство в България е с особен статут, то е в скоби, в ерзац някакъв. И това е свързано с целия т.нар. преход, който е сам по себе си ерзац-преход. Нищо не бе преодоляно или преходено с това отминало време. Затова и съвременното изкуство в България остава екзотика, Кореком, доминиран от Илиянци. Малко автори работят конвертируемо. Завръщането към традиционния дискурс включва задължително и мракобесно отношение към изкуството. Работата с изкуството, както впрочем и с религията са поставени в резервната писта, духовното оцеляване и развитие сякаш са оставени в "детския коридор" на басейна за онези, които не могат да плуват. Докато съзтезателите не се издавят, нещата ще са така. Дъно няма.

Как би обяснил какво е то, на човек който никога не се е сблъсквал с него?
Бих дал пример с Justice Yeldham – тромпетист, хванат в двуизмерния капан на парче стъкло. Един от най-въздействашите harsh noise изпълнители, които сме представяли в България. 
Или пример с Carolee Schneemann (повече информация за нея можете да прочетете в платформата Artsy), която получи златен лъв от венецианското биенале за цялостно творчество. В София например всяка седмица има по няколко качествени техно събития. Вече има и простанства, посветени изцяло на съвременни технологии и форми на изразявяне. Истината е, че техно музиката и пърформанс изкуството по света днес са по-популярни от когато и да било. 

Любимите ти ъндъргаунд пространства на София?
Тези, които издържаха теста на времето са малко.
Кашето си остава ъндърграунд. И музиката и хората и атмосферата.
Габа също е любимо място за все повече хора. Пускам там понякога.
В завода до сточна гара също се случват интересни неща.
От новите места ΔOΛV има интересна програма.
 
Как си представяш света след 50 години?
Според Славой Жижек филма “Игрите на глада” е описателен и подготвя масите за това, което ги очаква.
Или ще еволюираме или ще се върнем в племенния строй.

Времето за теб е....
Константа.



От рубриката Най-четени

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н

Статии

© Виж!, 2026 г.
Design
handcrafted by