ДЖАЗЪТ И ФЛАМЕНКОТО СЕ РАЖДАТ ОТ ДУШАТА

Този проект е много специален, не само защото са замесени точно тези трима музиканти - Хосеми Кармона, Хавиер Колина и Бандолеро, но и защото “De Cerca” (“Облизо”) е създаден от чиста любов към музиката. Тук се събират един велик фламенко китарист, потомствен музикант и истински виртуоз на своя инструмент и един виртуозен джаз контрабасист, който не просто свири, а пее на своя контрабас. Партнира им един изключителен перкусионист. И тримата харесват сходни неща, и тримата са влюбени в старите стандарти от 30-те години като “Moon River” и “You and he Night and The Music” и в кубинските класики като “Verdad amarga”, “El incomprendido” и “Historia de un amor” и им придават своето прочувствено и дълбоко фламенко джаз звучене. Когато засвирят, а вие затворите очи, ще чуете техните истории. А те има какво да ви разкажат... Малко преди техния концерт на 26 октомври в рамките на Olé Festival! 2017 разговаряме с тях за живеенето на музиката в джаза и фламенкото.

Откога се познавате?

Хосеми: В първия диск на Ла Барберия “La Barbería del Sur” вече свирехме заедно, после в “Songhai 2” на Кетама, в диска на Перико Самбеат също...така че никой вече не помни откога сме заедно..

Хавиер: Човек вижда музикантът, който има пред себе си и това не е защото е хубаво или лошо, а защото така възприемаме и чувстваме музиката.. И винаги на първо място е била идеята да работим заедно, защото такава ни е фината настройка, от една кръвна група сме...

Хосеми е потомствен музикант, а какъв е случаят при теб, Хавиер?

Хавиер: Аз съм учил в Консерваторията, най-вече техника с лък, но от друга страна съм свирил и много на улицата, още от 16 годишен свиря и не съм се задълбочавал много в академичните работи. В къщи се свиреше на акордеон, после нашите ми подариха китара, по-късно започнах да свиря на контрабас, но ръцете и душата ми бяха отдадени на музиката отдавна вече...Преди всичко, най-важно е, когато почваш да работиш върху своята техника,  да свириш и пак да свириш. Но фламенкото се учи чрез живото свирене, не трябва да се мисли толкова. Трябва да се свири и с колкото повече хора го правиш толкова по-добре. При традиционните жанрове партитурата не върши много работа...

А с Хосеми е все едно той на какво свири - можеше аз да свиря на флейта, а той на тромпет, магията щеше да е същата...

Как подходихте за направата на албума?

Хосеми: Импровизация има заложена, но има и предварително уточнена схема. Ние правим тези вариации и импровизираме върху мелодиите. А колкото до джаз парчетата, които имат чиста джазова структура, тях пък ги вкарваме във фламенко ритъм. А и Хавиер пее с контрабаса си, реди мелодии, които изглеждат много простички, но друг не може да ги изсвири по същия начин и само изглеждат лесни за свирене, то там се  крие майсторлъкът, да казваш много с малко...

Хавиер: Това е един диалог, който представя нови интерпретации. Това, което виждам, е един баланс между джаза и фламенкото. Една творба, която има всичко в рамките на акустичната музика, която сме записали.

С чия музика сте израстнали? Кои артисти са ви повлияли?

Хосеми: Джазът и фламенкото имат общи рефлексии в поведението на своите музиканти. Аз минах през различни етапи - харесвах бразилска музика, поп музиката на Кетама, латино парчетата..сега като свиря с Хорхе Пардо започнах да усещам и джаза, но не се възприемам като джаз музикант. Приближавам се до джаза, но с респект и по-скоро съм музикант, който живее джаза, като се учи от него.

Хавиер: Това, което се възприема като джаз днес се свързва от една страна с афро-американския джаз, но по фестивалите в света практически като джаз се възприема която и да е импровизирана музика. Например, Матини не е класически джаз китарист, но се възприема като свирещ джаз. Това са различни гледни точки.

И в нашия диск няма да чуете американски джаз, независимо, че има и типични джаз стандарти от 30 -те години, но изсвирени от фламенко гледна точка, импровизирани по друг начин. И звучи с фламенко дух, защото Хосеми още преди да е хванал китарата го вкарва този дух, и в нашия албум има повече това, отколкото типичен американски джаз.

На сцената сте трима с перкусиониста Бандолеро, но в диска се появяват и други ваши приятели като Хорхе Пардо, който откри нашия Olé Festival!2017!

Хавеир: Първото ми свирене в Мадрид беше с Хорхе, той винаги е добре дошъл в наш запис..

Хосеми: Парчето “El incomprendido” чух Хорхе да го свири, когато бях на 6 г. и точно беше записал “Sólo Quiero Caminar” с Пако де Лусия. Хорхе е част от семейството, да.