Рамо, доза, игла и винил

ТАВА Record Shop, Снимка: Личен архив
Силата, с която стрийминг платформите пометоха музикалния бизнес в световен план, предизвика залеза на много от физическите носители, които десетилетия наред се надпреварваха за място и във фонотеките на българските музикални ценители. Но след като години наред фабрики за грамофонни плочи и десетки звукозаписни компании в цял свят страдаха от липсата на рентабилен интерес към продукта с най-качествен звук и висока колекционерска стойност, а мнозина предвещаваха дори още по-мрачно бъдеще, в което той ще е на прага на тотален колапс, една тенденция изненада всички - скокът на пазара за винил. Този плавен, но славен процес продължава вече над 15 години. Макар с началото на 2020 г. пандемията да нанесе поредния тежък удар върху продажбата на физически носители заради затварянето на множество музикални магазини, грамофонните плочи, напротив, продължиха да бележи ръст и през същата тази година, за първи път от 34 години насам, изпревариха по продажби компактдисковете в световен план. Има всякакви аргументи за това явление и те не са фокусирани само в пъти по-качествения, богат и плътен звук, който винилът дава, нито в цялото почти театрално усещане, което носят изваждането, пускането и съхранението им, насладата от обложката като отделно произведение на изкуството или пък удоволствието да трупаш безценна колекция и същевременно качествено и осезаемо да подкрепяш любим изпълнител.
Макар на чуждите пазари този възраждащ се интерес да се наблюдава от години, у нас на грамофонните плочи дълго време масово се гледаше като на ретро вещ, която се асоциира главно с носталгията по “Балкантон” и корекомските трепети. Истински големи местни ценители и меломани, които да отделят регулярно немалка сума от бюджета си за попълване на колекцията, винаги е имало, но те не бяха достатъчни за наличието на истински местен пазар и доскоро се налагаше да пазаруват предимно от чужбина или онлайн, ако търсят разнообразие и актуалност.
Пред "Дюкян Меломан" / Снимка: Личен архив
В началото хората, които търсят плочи при тях, са по-възрастните клиенти, които слушат класическа

В края на 90-те години се обръщат към някои независими лейбъли като Intuition, Network Medien и започват да ги разпространяват. “Други трудно ни обръщаха внимание. Преломът настъпи в момента, в който с помощта и препоръката на директора на RFI в София Людмил Фотев започнахме да разпространяваме култовия лейбъл за джаз и нова класическа музика ЕСМ през 2003 г. От този момент нататък другите независими лейбъли започнаха сами да ни търсят и така се присъединиха ACT, Telarc, Heads Up, Enja, Ziriguiboom, World Circuit, някои от които дори не съществуват вече днес.”

Звукова ТАВА
Идеята им е ТАВА да е повече от дом за слушане и покупки, но и за музикални in store сесии със селекция на винил колекционери, артисти и любители на електронната музика, които те снимат и излъчват в YouTube. След като миналата година правят допълнително акустично третиране на цялото си помещение, се надяват обстановката, която са създали, да е “още една причина софиянци да предпочетат да слушат новите плочи за седмицата на място с напитка в ръка”.
