Скок в игралното: Андрей Паунов

Автор: Мая Стефанова

Андрей Паунов, фотограф: Боряна Пандова

Няколко български режисьори, след дългогодишен плодотворен опит в документалното кино, ще стъпят на филмовата фестивална сцена с първите си пълнометражни игрални филми. Всичко, което е излизало под крилото им досега, е гаранция, че изкусно умеят да разказват истории на герои от реалността и явно е назрял моментът да ни представят своя поглед върху художествени такива.

След успеха на документалните заглавия като "Херкулес", "Семейно щастие", "Правилата на ергенския живот", "Любов и инженерство" и последния "Вълшебният живот на Вера", базираният в Хелзинки български режисьор Тонислав Христов е в постпродукция на първия си игрален проект "Добрият шофьор". Историята е "тематично продължение", както Христов го определя, на неговия номиниран в Сънданс документален филм "Добрият пощальон" от 2016. Главният герой Иван е български таксиметров шофьор, който живее и работи в курорта "Златни пясъци" и спестява пари, защото копнежът по миналото го дърпа обратно към Финландия при бившата му съпруга. В главните роли са Малин Кръстев, Герасим Георгиев и Слава Дойчева, заснети от оператора Орлин Руевски, а по сценария работят още Каарле Ахо и Константин Божанов.

Другите двама режисьори с подобен преход от документалното към игралното са Светослав Драганов и Андрей Паунов, които разпитваме набързо преди премиерите на творбите им пред българска публика през март.

Андрей Паунов на снимачната площадка на филма “Януари”, фотограф: Боряна Пандова

АНДРЕЙ ПАУНОВ

Режисьорът и сценарист Андрей Паунов е добре познат на познавачите и почитателите на документалното кино в цял свят със своята трилогия за “абсурда на Прехода”. В нея влизат филмите “Георги и пеперудите” (2004), “Проблемът с комарите и други истории”, чиято премиера бе в “Седмицата на критиката” в Кан през 2007 г. и “Момчето, което беше цар”, представен за първи път на екран в Торонто през 2011 г. Последното му голямо документално заглавие “Да ходиш по вода”, за Кристо и неговите плаващи кейове, излезе пред публика за първи път в Локарно през 2018 г. А първият му игрален филм, озаглавен “Януари”, дебютира в програмата на фестивала в Талин миналата година и всички, които познават работата на Паунов, тръпнат за неговата българска премиера, която предстои в рамките на тазгодишния “София Филм Фест”.

Кадри от снимачната площадка на "Януари" с режисьор Андрей Паунов, фотограф: Боряна Пандова

Копродукцията на България, Португалия и Люксембург е вдъхновена от пиесата със същото заглавие на Йордан Радичков. По сценария, освен Паунов, работи и Алекс Барет, а зад камерата застава операторът Вашко Виана. В главните роли са Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев, които заедно пресъздават историята на двама мъже, които, откъснати от света от снежна буря, се опитват да разгадаят какво се е случило с Петър Моторов. В една ранна утрин той решава да потегли с шейната си към града, отвъд гората, но когато шейната се връща, в нея има само шуба, пушка, замръзнал труп на голям вълк и огромна мистерия.

Захари Бахаров на снимките на "Януари", реж. Андрей Паунов, фотограф: Боряна Пандова

Работата по “Януари” продължава близо шест години, след като през 2015 г. наследниците на Радичков се доверяват на Паунов и продуцентите от “Портокал” Ваня Райнова и Светослав Стоянов и преотстъпват правата. За всяка една от ролите режисьорът има в главата си актьори много преди те самите да дадат съгласието си. Затова и ролите на Сърчаджиев и Финци са писани специално за тях. А за прехода от документалното към игралното кино Паунов ни отговаря в достоен за еталон “блиц” формат, с който ни усмихна широко.

Кога един режисьор на документални филми решава, че е дошъл моментът за игрално кино?

Сутрин рано.

Коя е най-голямата разлика на снимачната площадка?

Обядът.

Какво бихте посъветвали един млад човек, който иска да се занимава с документално кино?

Да се откаже.

Кои са последните документални филми, които Ви заинтригуваха?

"Последната линейка на София”.

Как разбирате кога една история си заслужава да бъде разказана?

По синопсиса.

И коя е тази, която би ви върнала към документалистиката?

Тайната вечеря.

Какво Ви предстои?